„Растежът заради самия растеж е идеология на раковата клетка.“ Edward Abbey

Безкрайният икономически растеж и евродепутатите

24 май 2014

В началото на кампанията за изборите за европейски парламент, Александър Николов от Chronicle.bg беше решил да направи блиц-интервю с няколко кандидати за членове на ЕП. Ето моят въпрос и отговорите на кандидатите (връзките са към оригиналните статии, които са доста забавни).

Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Мария Габриел (ГЕРБ): Защото устойчивият икономически растеж и привличането на частни инвестиции води до разкриване на нови работни места. Подходът за растеж въз основа на прекомерни публични разходи или преразпределение на парите на хората не е правилен. Изграждане на социална пазарна икономика, съчетаваща свободата и солидарността е стъпка в правилната посока. Икономиката трябва да служи на хората, а не обратното.

Достена Лаверн (БСП): Заради алчността и инерцията на социалните и икономически отношения породени от нея. Отдавна е установено, че човечеството като цяло може да живее добре с наличните и произведени ресурси. А не живее добре, и това се отнася не само до т.нар. Трети свят, но и до значими групи и цели общества в самата Европа. Значи проблемът не е в недостига на ресурси, а в погрешното им разпределение – още повече, когато ги създават всички, и особено най-бедните хора в най-бедните региони. Освен това започва да недостига един от най-важните ресурси:  вярата в силата на човешката воля за по-справедлив и по-хармоничен свят. Тук трябва да се работи приоритетно, в полето на екологията на духа и на образованието!

Светослав Малинов (Реформаторски блок): Ние виждаме как в резултат на пречките пред малкия и средния бизнес, лошото управление на публичните разходи, корупцията и обслужването на частни интереси в крайна сметка страда българския данъкоплатец. Това води до лошо здравеопазване, образование, до високи крайни цени за потребителите. Няма как да има благосъстояние, без адекватни мерки за икономически растеж.

Атанас Чобанов (Зелените): Да не забравяме, че за да има социално преразпределение на блага някой трябва да ги произведе. Развитите западни европейски общества още живеят на инерция и с носталгията по бурния икономически ръст след войната. Положителен ефект от него е повишаване на благосъстоянието и създаването на социални буфери, а отрицателният е един безотговорен консумеризъм и диво изразходване на природните ресурси. Трудно да се откажеш току-така от достигнатия комфорт и желанието да живееш по-богато, да консумираш нещо такова, каквото още не си пробвал. Това е заложено в самата природа на индивида (спомнете си древната приказка за костичката от човешко око на везната – няма насищане). Все пак съзнанието, че този комфорт не е даденост и може да се изпари заради изчерпване на ресурсите си пробива път, но това става твърде бавно. Трябва сериозна просветителска и възпитателна работа, която да започва още в предучилищна възраст.

Андрей Ковачев (ГЕРБ): Това е най-голямото предизвикателство пред Европа – как да създава нови, но ефективни икономически предприятия с ограничените ресурси, с които разполага. На това настояват партиите от семейството на Европейската народна партия. Там са работните места и социалните придобивки. Ако сме конкурентоспособни, а това се постига чрез политиките на ЕС, европейските стоки и услуги ще имат пазар и на други континенти. Тогава Европа е силна и богата и носи на гражданите ползите, за които е създадена. Без европейската интеграция нашият континент ще бъде маргинализиран и действително ще изпита недоимъка и оскъдицата на ограничените икономически ресурси. Има обаче политически сили, които популистки спекулират с легитимните страхове на хората. Те проповядват повече бюджетни разходи, независимо че записват дълг на сметката на децата си. И пропускат да кажат, че висок жизнен стандарт и социални придобивки не могат да бъдат постигнати без инвестиции, водещи до икономически растеж.

Томислав Дончев (ГЕРБ): Не я измества. Без икономически растеж обаче няма да има ресурс за социално подпомагане. А замахът на растежа трябва да бъде такъв, че да не подкопава основите си.

Меглена Кунева (Реформаторски блок): Първо, това не са изключващи се политики. Аз считам за твърде архаично деленето на принципа социалната политика е за левите, икономическия растеж е за десните политици. Това няма общо с новия свят, в който живеем. Най-добрата социална политика е хората да имат работа, като имат работа, има потребление, като има потребление, се стимулира конкуренцията, тя от своя страна прави производство и стигаме да икономическите условия за растеж. Социалната политика е дясна политика. Аз не приемам политиката да приучва хората на помощи, вместо да им създава условия да произвеждат. Няма пари накуп за разпределяне или поне тези пари стават все по-малко. Но има много нови сектори, които бележат растеж.

Ивайло Калфин (АБВ): Икономическият ръст не е ограничен нито териториално, нито по отношение на ресурсите, тъй като технологията и науката се развиват. Така, че не мисля че ограниченията в природните ресурси налагат ограничения в икономическия растеж, просто той става по-различен.

lifestyle1


Група „Де“

30 януари 2014

Темата Смаляване/Дерастежизация/Degrowth, започва като социално движение, и се подема от радикалните научни среди през 2008, когато Франсоа Шнайдер организира първата конференция в Париж и обикаля с магаре в продължение на една година да говори по темата из цяла Франция. Следват серии от семинари, все по-големи конференции, публикации. Темата набира интерес, а заедно с това и върли опоненти – както сред иконимисти, така и сред хард-кор марксисти.

С две думи – дерастежизацията е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както и към формата на съвременното общество, провокация към рабирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага неколкократно смаляване, на производствения капацитет, докато не отговори на възродителните способности на природните ресурси, предполага и намаляването на потреблението или търсенето на определени артикули – автомобили, месо; и увеличаването на други – влак, колело.

Извън чисто материалното разбиране за degrowth, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо на пазарните, ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел и самоцел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социалнно-икономическа организация – базирана на споделяне, подаряване, размяна, взаимопомощ и местно-комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди.*

 

defly

*Текстът е на Филка Секулова, като част от официалната покана, която разпратихме днес.


€1 милиард срещу здравето

10 декември 2013

На 16.06.2010 г., планирах кротко да си празнувам рождения ден, но ставащото в залата на Европейския парламент (ЕП) ме отнесе в друга посока. Решението касаеше всички, понеже всички консумираме храна – засега нямаме друг избор, а и скоро не се очакват иновации в тази посока. Месеци преди това решение на множество срещи на европейското потребителско движение (вкл. с ЕК) дискутирахме общи действия за смяна на начина на етикетиране на храните с по-честен и по-лесен. Причините бяха основно свързани със здравето на децата, епидемията от наднормено тегло и бичът на сърдечно-съдовите заболявания в ЕС.

Както обяснявах, когато все още бях в редиците на потребителското движение, целта на системата за етикетиране бе улесняване на потребителите, а това щеше да стане като производителите на храни изписват върху етикетите количествата мазнини, сол и захар, оцветени на светофарен принцип. Ако съответната съставка е с приемливо количество, спрямо дневните нужди на човешкия организъм, да е оцветена в зелено. Средното съдържание да се отбелязва в жълто, а високото – в червено. Просто и ясно предложение, внесено в ЕП от S&D, Greens/EFA и GUE/NGL.

food-labelling

Сравнени са опаковки с GDA етикет и такива със светофарна система. Кой продукт бихте купили, ако не виждате надписите?


Прочетете цялата статия »


Един разговор на Buy Nothing Day

2 декември 2013

В деня без покупки разговаряхме с Васил Георгиев за консумативното общество и неговия роман „Апарат“, който според Хеликон „едновременно осмисля и обезсмисля консуматорското битие“.


Различни гледни точки

20 октомври 2013

Ето как изглежда природата:

image

А ето как я вижда бързащият човек:

image

image

image

image

image

ОК?


За калоричността на познанието

22 август 2013

Ползваме приложения, за да разберем какво и къде се случва, някои от тях основно, за да си губим времето. Ползваме приложения, които ни казват да си вземем чадър; такива, които ни съобщават къде и кога сме и такива, които ни напомнят къде трябва да бъдем. Всичко това се случва, посредством огромен набор от джаджи, които всички сме свикнали да ползваме и чиито услуги само преди 5 години бяха в областта на фантастиката.

Но има един малък проблем – колкото повече се отдалечаваме от естествената си среда и я заменяме с приложения, които опосредстват не само познанието ни, но дори комуникацията ни, толкова по-малко сме наясно колко зависими сме станали от технологиите.


Прочетете цялата статия »


С „Нагледна“ за ACTA

3 юли 2013

С НАГЛЕДНА си говорим за ACTA – спорното международно търговско споразумение, за което бях писал преди време.


Ето затова протестираме

30 юни 2013

Хакатон: да гласуваш за 80 секунди from tanuki films on Vimeo.