„Растежът заради самия растеж е идеология на раковата клетка.“ Edward Abbey

Група „Де“

30 януари 2014

Темата Смаляване/Дерастежизация/Degrowth, започва като социално движение, и се подема от радикалните научни среди през 2008, когато Франсоа Шнайдер организира първата конференция в Париж и обикаля с магаре в продължение на една година да говори по темата из цяла Франция. Следват серии от семинари, все по-големи конференции, публикации. Темата набира интерес, а заедно с това и върли опоненти – както сред иконимисти, така и сред хард-кор марксисти.

С две думи – дерастежизацията е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както и към формата на съвременното общество, провокация към рабирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага неколкократно смаляване, на производствения капацитет, докато не отговори на възродителните способности на природните ресурси, предполага и намаляването на потреблението или търсенето на определени артикули – автомобили, месо; и увеличаването на други – влак, колело.

Извън чисто материалното разбиране за degrowth, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо на пазарните, ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел и самоцел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социалнно-икономическа организация – базирана на споделяне, подаряване, размяна, взаимопомощ и местно-комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди.*

 

defly

*Текстът е на Филка Секулова, като част от официалната покана, която разпратихме днес.


€1 милиард срещу здравето

10 декември 2013

На 16.06.2010 г., планирах кротко да си празнувам рождения ден, но ставащото в залата на Европейския парламент (ЕП) ме отнесе в друга посока. Решението касаеше всички, понеже всички консумираме храна – засега нямаме друг избор, а и скоро не се очакват иновации в тази посока. Месеци преди това решение на множество срещи на европейското потребителско движение (вкл. с ЕК) дискутирахме общи действия за смяна на начина на етикетиране на храните с по-честен и по-лесен. Причините бяха основно свързани със здравето на децата, епидемията от наднормено тегло и бичът на сърдечно-съдовите заболявания в ЕС.

Както обяснявах, когато все още бях в редиците на потребителското движение, целта на системата за етикетиране бе улесняване на потребителите, а това щеше да стане като производителите на храни изписват върху етикетите количествата мазнини, сол и захар, оцветени на светофарен принцип. Ако съответната съставка е с приемливо количество, спрямо дневните нужди на човешкия организъм, да е оцветена в зелено. Средното съдържание да се отбелязва в жълто, а високото – в червено. Просто и ясно предложение, внесено в ЕП от S&D, Greens/EFA и GUE/NGL.

food-labelling

Сравнени са опаковки с GDA етикет и такива със светофарна система. Кой продукт бихте купили, ако не виждате надписите?


Прочетете цялата статия »


Един разговор на Buy Nothing Day

2 декември 2013

В деня без покупки разговаряхме с Васил Георгиев за консумативното общество и неговия роман „Апарат“, който според Хеликон „едновременно осмисля и обезсмисля консуматорското битие“.


Различни гледни точки

20 октомври 2013

Ето как изглежда природата:

image

А ето как я вижда бързащият човек:

image

image

image

image

image

ОК?


За калоричността на познанието

22 август 2013

Ползваме приложения, за да разберем какво и къде се случва, някои от тях основно, за да си губим времето. Ползваме приложения, които ни казват да си вземем чадър; такива, които ни съобщават къде и кога сме и такива, които ни напомнят къде трябва да бъдем. Всичко това се случва, посредством огромен набор от джаджи, които всички сме свикнали да ползваме и чиито услуги само преди 5 години бяха в областта на фантастиката.

Но има един малък проблем – колкото повече се отдалечаваме от естествената си среда и я заменяме с приложения, които опосредстват не само познанието ни, но дори комуникацията ни, толкова по-малко сме наясно колко зависими сме станали от технологиите.


Прочетете цялата статия »


С „Нагледна“ за ACTA

3 юли 2013

С НАГЛЕДНА си говорим за ACTA – спорното международно търговско споразумение, за което бях писал преди време.


Ето затова протестираме

30 юни 2013

Хакатон: да гласуваш за 80 секунди from tanuki films on Vimeo.


Уважаеми г-н Орешарски…

28 юни 2013

Уважаеми г-н Орешарски,

Пиша това, с ясното съзнание, че в момента стоим на двете страни на огромна пропаст. Изглеждате ми разумен човек, макар и с явни пропуски в ценностната система, но това има връзка с вашия морал, не с вашия разум и разсъдливост.

Понеже предполагам, че от онзи, отсрещния бряг на пропастта, на която и двамата стоим, не се вижда така добре, нека ви обясня какво се вижда от моята гледна точка.

При предприсъединителния процес преди 2007 г., в българското общество се наслои голямо количество надежда, че в България може да бъде постигнат сигурен и щастлив живот. След 2007 г. обаче, тези надежди бавно и категорично избледняха. След присъединяването ни към ЕС, вече наличните и вредни за обществото структури на организираната престъпност се вляха във властта на страната, в началото с учудваща увереност, а по-късно и с брутална арогантност.

В началото на този катастрофален за обществото ни процес, всички ние, запленени от заблудата, че има надежда, се опитвахме да не забелязваме прокрадващите се, нечестни спрямо обществения интерес, действия на властта. (Думата честност не е позната в партийните структури, Държавната администрация и въобще във властта, но ще се наложи да я ползвам, защото е важна. Обърнете й внимание!) Постепенно Държавата започна да се фрагментира – структурата запази формата си, но загуби яснота на детайла. Точно като вчерашен пясъчен замък, нашата държава отдалеч изглежда, че има форма, структура и вероятно функция, но отблизо се вижда, че тя е тежко деградирала, изнемогваща и затихваща, и единственото, което я поддържа е сравнително силната инерция на комплексните системи. Но и това си има своя край.

Ние всички сме виновни, че още в началото на подмяната на властта не пресякохме опитите на организираната престъпност да се влее така убедително в структурата на Държавата. Ние обаче не бяхме организирани, както бяха ощетените морално и обслужващите ги партийни структури. Ние нямахме и обща цел, обща кауза като народ, лутахме се. Позволихме на ценностно недъгавите да вземат превес и да си позволят не само да ни съветват, но и да направляват страната от името, но и за сметка на народа.

Ние, дори в началото на европейското си членство, сме виждали симптомите на корупционно деградиране на всички нива на властта, но тъй като за хората е характерно да оправдават собствените си решения, дори когато са грешни, ние се самозаблуждавахме, че това са дребни и лесно отстраними проблеми. И така, докато властта и нейният смисъл бяха тотално подменени.

Също както малките дози отрова не водят до смърт, обществото свикна да понася:

  • Превръщането на народните представители в морални трупове и верни слуги, които произнасят формално това: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”;
  • Недопустимото закупуване на закони от различни търговски компании – защото това не може дори да се доближи до дефиницията за лобизъм;
  • Финансирането на управляващи партийни структури, чрез корупционни схеми, свързани с обществени поръчки;
  • Унищожаването на околната среда на България с цел финансова изгода на нечестни хора (да, пак тази думичка…);
  • Превръщането на законите на страната ни в надраскани на салфетка препоръки;
  • Търпението на данъчните структури към публично-тайното престъпление с необявените заплати;
  • Загубата на медийна независимост, чрез нездрава концентрация на собствеността на радиостанции, телевизии, списания и вестници, довела до услужливо отразяване или неотразяване на важни за страната събития; и т.н.

Но отровата, която не ни уби, ни направи по-силни. Научихме се да правим разлика между нас и вас. От едната страна сме ние, Народът, а от другата вие – олигархичните слуги на морално недъгавите си господари.

Г-н Орешарски, това, което се случва през последните две седмици, не е насочено срещу вас, не е и срещу определена партия. Демонстрациите са срещу мафията, която се опитва да извърши държавен преврат в Република България. Със съжаление трябва да ви съобщя, че това не е приемливо и няма да бъде позволено да се извърши. Моля, сведете го до знанието на морално недъгавите.

Съветвам ви след това да се оттеглите, защото ако продължавате да стоите между справедливия гняв на народа на България и мафията, няма да издържите на натиска и народът ще мине през вас.

Споменах, че ми изглеждате като разумен човек. Помислете.

С Уважение,
Асен Ненов

Изтъркаха ни се подметките. Ще ви пратим фактура. #дансwithme

Изтъркаха ни се подметките. Ще ви пратим фактура. #дансwithme (с Alexandra von D)