За калоричността на познанието

Ползваме приложения, за да разберем какво и къде се случва, някои от тях основно, за да си губим времето. Ползваме приложения, които ни казват да си вземем чадър; такива, които ни съобщават къде и кога сме и такива, които ни напомнят къде трябва да бъдем. Всичко това се случва, посредством огромен набор от джаджи, които всички сме свикнали да ползваме и чиито услуги само преди 5 години бяха в областта на фантастиката.

Но има един малък проблем – колкото повече се отдалечаваме от естествената си среда и я заменяме с приложения, които опосредстват не само познанието ни, но дори комуникацията ни, толкова по-малко сме наясно колко зависими сме станали от технологиите.

Древността и познанието

За древните знаем сравнително малко. По-голямата част от информацията за изчезналите цивилизации имаме от спекулативно интерпретирани археологически артефакти. Въобще наличието на запазени данни или приложимо познание от изчезналите древни цивилизации е по-скоро рядкост, отколкото правило. Това, което е останало от древните цивилизации са основно градежи и то по причина, че камъкът е сравнително по-траен материал от папирусите и картините.

Както е видно от археологическите разкопки, изчезването на цивилизацията не е свързано с изчезване на вида – ние сме същите онези изправени примати (сем. Hominidae), каквито са били шумерите, толтеките и траките. Изчезването на цивилизациите е свързано по-скоро с културна деградация, невъзможност за генериране на ново познание и запазване и прилагане на съхраняваното. Това довежда и до колапс на търговията, икономиката, като в крайна сметка води до колапс на популацията и свиването и до минимален брой индивиди, необходими за нейното оцеляване.

Има един дълбоко академичен виц, който илюстрира точно неадекватността на разпределението на познанието: Ако като студент, човек учи всякакви предмети и трупа всевъзможна информация, то с напредването му в научната кариера това се променя. Ученият се специализира все повече в някакво научно направление, докато става най-добър само в едно. За този момент се казва, че той знае всичко.. за нищо.

Всички ние сме специалисти по нещо, но не знаем нищо от всичко останало. Забравянето и незнанието са основните причини за изчезването на цивилизациите. Познанието, което очевидно не е стигнало до нас от древните цивилизации, не е изчезнало след тях. Точно неговото изчезване е било в основата на краха им. Въпросът е по-скоро защо, ако древните цивилизации са изчезнали, с нашата това няма да се случи?

Аз не знам как да отгледам жито, нито как да уловя дива свиня. Знам обаче, до съвършенство, настройките на телефона и Facebook профила си. Всичко това е в рамките на нормалното за ненормалната среда, в която съществуваме. 

Това е проблем, защото ако за няколко дена спре производството или преноса на електроенергия, всеки от нас ще има огромен набор от безполезни знания, докато всъщност няма да може да оцелее физически. Популацията е станала зависима от познанието на индивида.

Фрагментация на познанието

Устойчиво познание е това, което не се нуждае от а) значителна енергия за съществуването си; и б) сериозни умения и обучение, за да бъде опазено и приложено. Обикновено устойчивото познание касае:

  • физическото оцеляване (хранене, размножаване);

  • ориентацията в пространството (посоките на света, планетите и съзвездията, като референтни точки);

  • базовите културни обичаи;

  • вярванията в наличието на по-висша сила;

  • интуицията.

Важното познание е свързано с критични за поддържане на популацията данни и информация, а не за поддържане на индивида. В общи линии устойчивото познание включва и колективното несъзнавано.

Неустойчиво познание е всяко, което изисква  всякакъв външен за популацията носител, за да се съхрани – камък, папирус, хартия, сървър, флашка. Т.е. всичко, което изисква енергия, за да се произведе и запази във времето. Неустойчивостта се корени в крехкостта на носителя на информация – колкото по-върхова технология, толкова по-голяма вероятност от загуба на данни и информация.

Ако това е вярно, най-неустойчиви биха били най-развитите нации. Ако приемем, че САЩ е най-развитата икономика, то тяхната нужда от енергия за запазване на познанието би била най-остра. Те биха били най-уязвими точно защото развивайки се, се нуждаят от все повече информация съхранявана вън от популацията. Неустойчиво е познанието, което популацията трудно би могла да възстанови и ползва, ако разполага само с умовете на един или няколко човека.

Излишъци от познание?

Концентрацията на излишък от данни, информация и познание е важна характеристика на съвременната западна цивилизация. Поддържането на тези излишъци извън ежедневната пряка необходимост за оцеляване, комуникация и живеене, в целия смисъл на думата, е изключително енергоемко. Данните и обслужващите ги интерпретатори се намират в сървъри, които от своя страна се колокират в специални помещения с подсигурено захранване и охлаждане. За целта на в света в момента се ползват над 31 GW електричество. За сравнение, генерацията на електричество за нуждите на България, в зависимост от сезона, е в рамките на 3 до 7 GW.

Същевременно на Земята съществуват групови, племенни общества и номади, които не използват никаква част от тези излишъци от познание, което западната цивилизация съхранява. Оказва се, че „бъдещето е тук, но е неравномерно разпределено“, както казва фантастът измислил терминът cyberspace през 80-те – Уилям Гибсън.

 

Управление на познанието

Западната цивилизация е разширила прекалено много границата на познанието, което може устойчиво да управлява (съхранява, интерпретира и ползва). При племената в Африка или малките общности в изолираните райони на Земята, популацията устойчиво поддържа само определено познание и вероятно има механизъм, който да го ограничава.

Устойчивостта на познанието намалява обратно пропорционално на скоростта на неговото натрупване. Колкото повече информация се натрупва, толкова по-малко адекватни стават исторически валидираните методи за колективно запомняне. Поради тази неадекватност на доказаните биологически и психологически методи, колосалното познание не може да бъде запазено от популацията, т.е. то се съхранява на външен носител.

Когато говоря за колосално количество данни, не мога да не спомена може би най-големият масив с данни в света – Genbank, която съхранява всички общественодостъпни ДНК последователности на света.

Genbank growth 2013

 

 

Genbank е една от трите основни генни банки на Земята. Там се съхраняват повечето ДНК последователности, които са публикувани в научната литература. На графиката се вижда растежът на данните в Genbank – базови двойки и последователности, от създаването и до август 2013 г.

Всъщност става въпрос за управление на данните, информацията и познанието. Нашата цивилизация изисква огромни количества енергия, за да функционира. Милиони сървъри по света работят постоянно, за да имаме това, което наричаме „скучно ежедневие“. Милиони климатици охлаждат тези сървъри, милиони хора обезпечават всички процеси, нужни за съхраняване на данните, информацията и познанието ни в облака. 

Ако нашата цивилизация изисква такова колосално количество енергия за съществуването си, то тя се намира в риск от рязък и вероятно необратим колапс, за разлика от считаните за по-примитивни племена и народи. Именно те биха били в ядрото на следващата цивилизация, когато нашата колабира безвъзвратно. А това ще стане. Ще се случи именно защото подценяваме крехкостта си, фетишизираме външния носител на информация и сме забравили как се помни. Цивилизацията ни ще продължи да съществува само тогава, когато подсигури познанието, което се намира отвъд границата на устойчивото за популацията.

4 коментара към “За калоричността на познанието”

  1. Много от нещата са верни, но има доста по-опасни за цивилизацията ни процеси… Предизвикани най-вече от глупост, незнание и себичност.

    1. Точно там е проблемът – ако вземем всички фактори, които могат да ни унищожат, като цивилизация, картинката не става никак приятна.

  2. За да не спира „Голямата глава“ се грижат милиони хора и машини.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *