Съжалявам ни

Някога правило ли ви е впечатление, че в телевизионния ефир на България основно се: а) крещи, но комедийно-подигравчийски; б) скърби, но фалшиво; в) обожава, но извратено. Нека влезем и в подробности.

Водещите в България са инструктирани да викат – май Ники Кънчев пръв вкара този просташки маниер. Надвикването, съвсем естествено се поема и от гостите в многобройните безвкусно, но скъпо декорирани студия из страната. Предаванията в телевизионния ефир вероятно имат някаква цел – едва ли създателите им ги правят само, за да защитят мизерните си заплати в една класическа медийно-цензурирана ситуация. За мен обаче, тази цел остава неясна – с викове и подвиквания основно се обръщаш към животни или към някой, който очевидно отказва да разбере, че е нарушил, някое твое право. Тънкостта тук идва от това, че зрителите доброволно отварят „прозореца“ за информация, от който обаче, им викат, като на говеда.

Новините в българския ефир не са информативни. Те са поредица от тъжни помени на геройски (и не дотам) загиналите през последните 15-20 часа. Броим трупове. Имам чувството, че редакторите на новини в България са от някаква елитна школа по журналистическа некрофилия. Защо иначе, ще търсиш най-мрачните катастрофи, катаклизми, черва, мозък и кръв, които да изсипеш на масата на 2-3 милиона души… ей така, докато вечерят. Междудругото информацията за броя убити в някакъв инцидент, по никакъв начин не дава общата картина на събитието, пък било то и с тежка социално-етническа или политическо-икономическа завръзка. Това за школниците-садисти не е важно – зрителя не трябва да знае и да се информира, той трябва да бъде залят с вмирисани вътрешности и за разнообразие малко еснафски упражнения по скрит лобизъм, което сме се уговорили временно да наричаме политика.

Телевизионният ефир обожава посредствеността. В цялата гама от предавания по телевизионния ефир се поощрява простащината, която тествайки лимитите на опростачената публика, достига до невиждани висоти. Риалити форматите са лидери във вдебиляването на иначе почти незабележимо деинтелектуализирани родни примати. Голям смях се смее народът, а всъщност все гледа огледало.

В допълнение, колкото по-посредствен е един водещ, толкова по-добре се идентифицира простакът с него и с гостите му. Значи, вместо зрителят да научи от телевизията маниери, език, данни, информация и познание, се случва обратното – вилнеещата посредственост, подкрепена от непозналия качество зрител, кара телевизиите да излъчват помия.

Доскоро си мислех, че рекламата (и въобще цялата платена комуникация) е най-лошото, което може да се случи на невинния зрител. Сега обаче, не мисля така. Освен рекламата, другото изключително притеснително явление е създаването на свикващото поколение зрители. Свикващите и свикналите да им тестват лимита на търпимост по отношение на простащина, пошлост, деморализация, елементарност и откровена тъпотия… О, да не забравя – подмяна на ценности или тяхното осмиване или премахване. Тези свикващи стават или вече са станали безкритични – те не знаят какво е качествено съдържание. Те нямат база за сравнение и всяко по-долно и гнусно, е и по-интересно. В реално време се създават хора с квазимодски маниери и лавиращ морал. Хора, които не могат да различат музика от шум, качествено от некачествено, храна от боклук, добро от зло… Това са хората, за които ние днес творим и градим. Съжалявам ни.

p.s. Явно не ми стига това, че съм без телевизор. Знайни и незнайни туитърджии се стараят да държат информиран целия свят за тъпотиите, които гледат из просташкия ни роден телевизионен ефир. Учудвам се, че не снимат телевизорите си, за да ги пускат и в Instagram (всъщност, виждал съм го само веднъж).

Mental detox week

8 коментара към “Съжалявам ни”

    1. Както се казва, „1984“ не беше направена като наръчник с инструкции“. :-)

  1. Да, така е, но за мен по-жалкото е това, че все едно е написана и издадена вчера.
    По-страшното е, ако това не се промени след още толкова години.

  2. Абсолютната истина! Филмът „Network“ още през 1976-та година бие камбаната за това, което се случва в телевизията, но този филм по обясними причини не е достигнал до 99% от зрителите, а онези 1% които са го гледали не са го направили чрез телевизионния ефир. Май е време започнем на мислим и да спрем просто да гледаме.

  3. Медиите и особено телевизията и радиото са създадени с единствената цел да манипулират. Никъде никога не е имало свободна медия или ако е имало такава то тя е просъществувала доста кратко. Засипвайки „народа“ с кофти информация ти му внушаваш колко гадно е всичко наоколо и как той трябва да се радва, че не е извадил кривия късмет да се обърне с колата на някой завой и да повлече и някой друг със себе си, а вместо това има късмета да види и тества новия път, който „бате“ му е направил с „подарени“ кинти. Ако се потрудите да си намерите инфо ще видите как тази кошара винаги е била управлявана от ниско образовани селяци с изявено чувство на завист и нетърпимост към по-умния и интелигентeн. С малки и недостстъчни изключения. Аз нямам никакви очаквания за положителна промяна. Не гледам телевизия от близо 3 години. Нито поумнях, нито затъпях, нито се развих чак толкова. Но го намирам за доста по-добро състояние от зомби, в каквито повечето медииини творци и феновете им са се превърнали един-друг. Единствения начин да не се изцапаш е да не се докосваш. Или да избягаш надалеч. ЧНГ! Аз бягам. Сбогом и благодаря за рибата :-)

  4. Информацията по телевизията е за социално слаби – това е евтина информация, която струва малко. Ако човек иска повече и по-качествена информация, трябва да положи усилия, за да си я достави.

  5. @Александър Ненов – “Network”, или „Телевизионна мрежа“, под което заглавие беше известен в България е излъчван няколко пъти по българските телевизии. Аз поне съм го гледал веднъж на кино и 3-4 пъти „по телевизора“.
    И какво от това.
    За кучетата и кервана знаем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *