Големият празен хладилник

Празният хладилник те идентифицира с бедността, недоимъкът, глада – въобще все неща, които, за един уважаващ себе си модерен консуматор, са си направо срамни. И какво се получава? За да бъде удовлетворен консуматора, т.е. да вижда изобилие пред себе си, хладилникът трябва се поддържа пълен.

Реших да се пробвам да извадя най-лошото от смятания за най-безобиден и същевременно задължителен уред в съвременното домакинство. Концепцията на хладилника е проста – охлаждането на храните ги запазва по-дълго време годни за консумация и намалява значително риска от хранителни отравяния. Защо обаче, това има връзка с отпадъците и унищожените терени край Стара Загора?

Проучване сочи, че консуматорите се нуждаят средно около 43 минути, за да доставят месо, млечни продукти или риба от магазина до хладилника си. Почти 90% от консуматорите не ползват никаква топлинна изолация на тези продукти по време на превоза. Не вярвам някой да е изненадан – все пак консуматорът полага усилия да не мисли.

Охлаждането сгрява търговията

Производството на лед за охлаждане (Frederick Tudor & Nathaniel Wyeth, 1799), както и хладилните системи на Evans (1805) и Gorrie (1842), позволяват на много продукти от местни да се превърнат в регионални, национални и дори да се продават на други континенти. Това накратко ще рече, че за производителите на бързоразвалящи се стоки се откриват нови пазари по целия свят, което пък гарантира повишено търсене на петрол за техния транспорт.

Примерите за внедряване на охлаждането в производството са навсякъде: при закаляването на стоманатапри при продуктията на текстил, избелването и боядисването му; при производството на хартия, лекарства, сапуни, лепила, парфюми, сладкарски цехове, шоколатерии, производители на мая; в кланици, транжорни и дори при съхраняването на декоративни цветя.

Разбира се, това развитие на технологиите за охлаждане води със себе си и основния негатив – влагането на повече енергия за производство и доставката на единица продукт. Тази енергия обикновено е екстернализиран разход, т.е. прехвърля екологичните и понякога социални разходи и съпътстващите ги проблеми върху обществото и дори бъдещите поколения.

Статистика на охлаждането

През 1921 г., в САЩ са били произведени около 5000 механични хладилника. Десет години по-късно броят им е над един милион, а през 1937-ма са около 6 милиона. През 1947 г., когато започва масовото производство на хладилници, американските консуматори закупуват над 1.5 млн. тона замразени продукти (месо, плодове, зеленчуци, риба и млечни продукти). През 1950 г., 90% от американските домове разполагат с хладилник.

През 1973 г. проф. Lovelock открива следи от охладители в атмосферата, а през 1974 г. S. Rowland и M. Molina плахо посочват вероятен проблем с CFC във високите слоеве на атмосферата. През 1985 всички съмнения са потвърдени и се оказва, че хладилниците почти успяват да разрушат единствената система на Земята, предпазваща ни от вредни UV лъчи. Хладилникът обаче, не спира и има още поне един начин, по който успява да нанесе огромни щети на околната среда, като за целта се нуждае от нас – консуматорите.

Големият празен хладилник

За разлика от компютрите (и напълно в крак с телевизорите, btw), хладилниците непрекъснато увеличават своя обем през годините. (Разбира се, важно е да се отбележи, че “обем” е различно от “размер”, като в по-малък размер хладилник, може да има по-голям използваем обем, ако се ползва по-интелигентна изолация.) Оказва се, че хладилниците нарастват и като обем и като размер, за да достигнат размерите на гардероби за храна! За сведение, няма данни в размера на стомаха на Homo sapiens да има еволюционен скок през последните 100-150 години. Тогава, ако преди 100 години сме успявали да се справяме без хладилник, защо сега всяка кухня в 500-милионна Европа притежава гардероб за храна?

И точно тук е най-големия проблем – празният голям хладилник не е приемлива гледка в ерата на свръхпотреблението. Празният хладилник те идентифицира с бедността, недоимъкът, глада – въобще все неща, които, за един уважаващ себе си модерен консуматор, са си направо срамни. И какво се получава – за да бъде удовлетворен консуматора, т.е. за да вижда изобилие пред себе си и да чувства щастие от притежанието на големи количества храна – хладилникът трябва се поддържа пълен!

Ако обаче сглобим големият празен хладилник, размерът на стомаха и генерираният отпадък от удовлетворяване на консуматорските стремежи, тогава стигаме и до екстернализираният разход. Но не този, който компаниите генерират, а този, който ние генерираме, свръхконсумирайки продуктите, който да запълнят един голям празен хладилник. Ето някой от проблемите, свързани с това, че аз консумирам евтино кренвиршче и поради това, някъде другаде, някой плаща скъпо за здравето си:

  • Хладилникът е енергийно-ефективен. Напълно вярно, но всъщност е един от малкото домашни уреди, който работи постоянно през цялата година. Макар да сме приели енергията за даденост, тя се произвежда по примитивни технологии, значително увреждащи околната среда. Но не около нас, а някъде там далеч – с. Гълъбово, с. Раднево, с. Трояново, Козлодуй и др., за които не искаме да знаем даже. Ето какво е било и на какво прилича сега огромния терен от 240 km2 край Стара Загора като резултат от включените електроуреди у вас.
Рудниците на енергиен комплекс Марица.
Преди и сега: Рудниците на енергиен комплекс Марица. (изтoчник: Wikipedia)
  • Ненужно големият размер. Само в рамките на моя живот, хладилниците нарастнаха като обем с над 2,5 пъти. Това предполага повече изхвърлена храна – все пак хладилникът не е пастьоризатор, нито магически уред, просто в него бактериите се размножават малко по-бавно. Т.е. ако поддържаме хладилника пълен, ще спомогнем за ръста на брутния вътрешен продукт, защото ще сме консумирали повече, независимо от това, че половината от годната за ядене храна сме изхвърлили.
  • Генерираният отпадък. Когато пълним high-tech хладилник с размер 2,5 пъти по-голям от нужния ни, тогава вероятно изхвърляме 3-5 пъти повече опаковки в околната среда. Тези опаковки се изнасят от големите градове, в които живеем и се депонират (модерна думичка, различна от “рециклират”) из примитивни сметища в стил “купчина боклук”. Тези сметища генерират миризово замърсяване, парникови газове, проникват в подпочвените води и карат намиращите се наблизо общности да плащат повече за здравеопазване.

Хайде, приятно ви пазаруване!

6 коментара към “Големият празен хладилник”

  1. Не знам да се оплача или да се похваля на тема хладилници, но аз от 2 години се каня да си купя нов, защото от 8 ползвам стария на баба ми, който е поне на 20. „Ползването“ му се състои в: „да подпира цветята и разни други неща.“
    Да, точно така. Той не работи. Понеже е страшно шумен и през повечето време си стои само като поставка. На терасата е достатъчно студено /там си имам шкафче/, а и не успях да се науча да купувам много продукти за месец напред. Магазини има вече много, при това все наблизо, освен това Рой трябва да бъде разхождан сутрин и вечер така или иначе :)
    Но все пак имам идея да си купя хладилник-минибар в който да държа бирата и кокалите на Рой.

    Поздрави за блога!

  2. Гледай сега, във всичко това има куп верни и мноооого замислящи неща, които вероятно ще доосмислям дълго време, но има и поне още една гледна точка, която веднага ми хрумва: нямам време да пазарувам всеки ден.

    Някога – и говоря дори просто за твоето и моето детство – животът вървеше доста по-бавно. В момента ежедневието ми е такова, че в немалко дни се прибирам в ужасни часове от работа и нямам нито сили да отида до най-близкия магазин, нито шанс да го хвана в работно време. И благославям хладилника и няколкото кошници с плодове и зеленчуци, разумно напълнени при голямото съботно пазаруване. Не казвам, че всичко това ми харесва, но си давам сметка, че по-големият хладилник ми помага за някои неща:)

  3. Проблемът на всички новоизлюпени „еколози“ и „зелени концептолози“ е, че си подхващат една теза, развиват си я и ауууу, колко е достоверна и страховита.И защото България не е чак толкова напреднала страна, ако не майка ти, то баба ти със сигурност могат да ти разкажат за живота без това дяволско изобретение „хладилник“.За целта, обаче, трябва наистина да ти е интересно, да ги попиташ и те ще ти разкажат.Мога да го направя и аз, но ще стане цял роман.Щом споменаваш ТЕЦ „Марица“ и други като нея, бъди „еколог“ докрай.Откажи се от всичко „електрическо“.Ще ти дам насоки.Вместо лаптоп-писма и пощенски гълъби.Вместо джиесем-лични срещи.Вместо магазин (там също харчат ток)-лична градинка с домати и картофи. Вместо заведения за забавление- седянка край лагерния огън.Вместо вестници и телевизия- народни приказки от баба и дядо.Вместо баня и пералня-переш и се къпеш в най-близката река или локва.И т.н.Ти, обаче, защото си учено момче, ще ми кажеш ,че вече имало ВЕИ и не е необходимо да се откажеш от удобствата на съвременния живот.Но няма да споменеш за изкопаната и унищожена природа, използваната енергия,вложеният човешки труд и ум и ниския к.п.д. на въпросните „зелени“ технологии.И така, лесно ви е, плямпате си, докато не ви е опряло до г**а.

  4. С думата „новоизлюпени“ ме спечели наистина! :-) Разбирам напъна на генофонда, който те кара да ми даваш съвети как да променя начина си на живот, но представи си – аз не искам да променям твоя. Моята цел е да те накарам да се замислиш. Другото решаваш сам. Или се хващаме всички и действаме в правилната посока или едни от нас викат по-силно, а другите (като теб) уж-убедително им разказват кое не им е опряло до гъза. Втората опция обаче, след 20 години, ще доведе до епични псувни от тези, които сега се учат да ходят и то по адрес на всички нас, не само на тези, дето не са вчерашни, като теб. Нали така?

    p.s. ВЕИ наистина не е решение на прахосничеството ни.

  5. Някои ВЕИ вече са си достатъчно ефективни – дори 15-20% к.п.д. при един масов фотоволтаик си е прилично, имайки предвид, че този уж малък дял е от свръхизобилната, възобновяема, и незамърсяваща слънчева енергия. Не е зле да отчетем и следното – ако соларните панели са върху или до потребяващия обект, загубите при пренос са почти нулеви, а и се спестява от магистрални електропроводи, масивни подстанции, и подобни. Особено за една относително слънчева страна като нашата (с почти 1.5 пъти повече слънчеви часове през годината от лидер във ВЕИ като Германия), електричество и топла вода от слънцето са доста смислено нещо. Вярно, фотоволтаиката и вакуумните панели са скъпички все още, но производството им с всяка година става по-автоматизирано и едромащабно, и цените падат, а ефективността и дълготрайността растат. Да не забравяме, че само допреди десетилетие и половина фотоволтаиката беше екзотика с приложение предимно за космически, военни , и други специфични цели – и клетките се правеха в много малки серии, при лабораторво-занаятчийски условия. Сега с този тип полупроводникови източници на ток се случва това, което от доста време протича с компютрите – на всеки 2-3 години се сменя поколение технология, или поне старото се подобрява чувствително. Някои от ВЕИ са просто все още твърде млади, за да са съвсем изпипани и оптимизирани, но всяко нещо идва с времето си. Собственият енергиен и въглероден отпечатък на ВЕИ също ще пада – когато започнат да се произвеждат с енергия също от ВЕИ. Впрочем това се случва – някои производители на фотоволтаика добиват част от енергията си чрез панели върху и край фабриките си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *