Затворници на растежа

Дали Едуард Бернайс е бил добър човек, създавайки методите за управление на избора, ползвайки несъзнаваното? Дали Хърбърт Хувър не е поставил началото на обречеността на цивилизацията ни, измисляйки консумеризма?

Вчера беше ден хаотично наситен с нови концепции. Дали Едуард Бернайс е бил добър човек, създавайки методите за управление на избора, ползвайки несъзнаваното? Дали след това чичо му, Зигмунд Фройд, се е чувствал като създателите на теориите за ядрения разпад? Дали Хърбърт Хувър не е поставил началото на обречеността на цивилизацията ни, измисляйки консумеризма? Дали генерирането на боклук от човечеството не е външна изява на инстинкта за препикаване на територията, което ни изправя срещу нерешим проблем?

Автор: Bloke (Георги Младенов). Местоположение: Раковски/Хан Крум

Никой не знае, има само предположения. Едно обаче е ясно – всичко изброено води икономиката до растеж. Икономическия ръст е фетишизиран до степен да се изтрият основни ценностни пилони на цивилизацията и тя да бъде застрашена от собствената си глупост. Поради това ще ви сервирам нова идея, като гарнитура на горните полуопечени въпроси – идеята за свиващата се икономика (degrowth, décroissance, стагнация, редукция).

Защо свиваща се икономика?

Съвременната глобализирана икономиката отдавна е преминала разумното си равновесно състояние на просто търговия за доставка на нужди и желания. Днес се създават стоки и услуги с единствената цел да се продават, като не се отчита липсата им на стойност и често вредата им върху консуматора. При атакуването на публиката се ползват методите на Бернайс, които далеч не са осъзнати от атакувания и той няма начин да се защити от този начин на реклама.

Поставени сме в система изведена от равновесното си състояние и поддържана в това изкуствено състояние в последните 60-70 години. Както всяка система изведена от равновесие и нашата икономика изисква огромна енергия и усилия за поддържането и в тези екстремуми. Съвсем логично и закономерно е да очакваме системата да се върне в равновесно положение, т.е. свръхразрастналата се икономика да се свие по някаква (неочаквана) причина.

През последните 100 години индустрията се люлее между еко-катастрофи и финансови кризи, което кара моделите за икономиката да изглеждат неубедително. С цел това свиване на икономиката да не се случва неочаквано, трябва да започнем да си говорим за:

  • стагнацията и икономическият спад, като нещо положително;
  • „кризата“ като нещо неизбежно и не толкова отрицателно;
  • БВП като остарял метод за измерване на икономически ръст, който не измерва благополучието на хората.
  • новата икономика, която се е засилила към нас, но не я виждаме.

 

4 коментара към “Затворници на растежа”

  1. Новините, че населението на Китай в крайна сметка ще се стабилизира и намалее и след 2030 г. ще спадне и потреблението там вече трябва да изясни на всички че Peak human е реалността.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *