Безкрайният икономически растеж и евродепутатите

В началото на кампанията за изборите за европейски парламент, Александър Николов от Chronicle.bg беше решил да направи блиц-интервю с няколко кандидати за членове на ЕП. Ето моят въпрос и отговорите на кандидатите (връзките са към оригиналните статии, които са доста забавни).

Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Мария Габриел (ГЕРБ): Защото устойчивият икономически растеж и привличането на частни инвестиции води до разкриване на нови работни места. Подходът за растеж въз основа на прекомерни публични разходи или преразпределение на парите на хората не е правилен. Изграждане на социална пазарна икономика, съчетаваща свободата и солидарността е стъпка в правилната посока. Икономиката трябва да служи на хората, а не обратното.

Достена Лаверн (БСП): Заради алчността и инерцията на социалните и икономически отношения породени от нея. Отдавна е установено, че човечеството като цяло може да живее добре с наличните и произведени ресурси. А не живее добре, и това се отнася не само до т.нар. Трети свят, но и до значими групи и цели общества в самата Европа. Значи проблемът не е в недостига на ресурси, а в погрешното им разпределение – още повече, когато ги създават всички, и особено най-бедните хора в най-бедните региони. Освен това започва да недостига един от най-важните ресурси:  вярата в силата на човешката воля за по-справедлив и по-хармоничен свят. Тук трябва да се работи приоритетно, в полето на екологията на духа и на образованието!

Светослав Малинов (Реформаторски блок): Ние виждаме как в резултат на пречките пред малкия и средния бизнес, лошото управление на публичните разходи, корупцията и обслужването на частни интереси в крайна сметка страда българския данъкоплатец. Това води до лошо здравеопазване, образование, до високи крайни цени за потребителите. Няма как да има благосъстояние, без адекватни мерки за икономически растеж.

Атанас Чобанов (Зелените): Да не забравяме, че за да има социално преразпределение на блага някой трябва да ги произведе. Развитите западни европейски общества още живеят на инерция и с носталгията по бурния икономически ръст след войната. Положителен ефект от него е повишаване на благосъстоянието и създаването на социални буфери, а отрицателният е един безотговорен консумеризъм и диво изразходване на природните ресурси. Трудно да се откажеш току-така от достигнатия комфорт и желанието да живееш по-богато, да консумираш нещо такова, каквото още не си пробвал. Това е заложено в самата природа на индивида (спомнете си древната приказка за костичката от човешко око на везната – няма насищане). Все пак съзнанието, че този комфорт не е даденост и може да се изпари заради изчерпване на ресурсите си пробива път, но това става твърде бавно. Трябва сериозна просветителска и възпитателна работа, която да започва още в предучилищна възраст.

Андрей Ковачев (ГЕРБ): Това е най-голямото предизвикателство пред Европа – как да създава нови, но ефективни икономически предприятия с ограничените ресурси, с които разполага. На това настояват партиите от семейството на Европейската народна партия. Там са работните места и социалните придобивки. Ако сме конкурентоспособни, а това се постига чрез политиките на ЕС, европейските стоки и услуги ще имат пазар и на други континенти. Тогава Европа е силна и богата и носи на гражданите ползите, за които е създадена. Без европейската интеграция нашият континент ще бъде маргинализиран и действително ще изпита недоимъка и оскъдицата на ограничените икономически ресурси. Има обаче политически сили, които популистки спекулират с легитимните страхове на хората. Те проповядват повече бюджетни разходи, независимо че записват дълг на сметката на децата си. И пропускат да кажат, че висок жизнен стандарт и социални придобивки не могат да бъдат постигнати без инвестиции, водещи до икономически растеж.

Томислав Дончев (ГЕРБ): Не я измества. Без икономически растеж обаче няма да има ресурс за социално подпомагане. А замахът на растежа трябва да бъде такъв, че да не подкопава основите си.

Меглена Кунева (Реформаторски блок): Първо, това не са изключващи се политики. Аз считам за твърде архаично деленето на принципа социалната политика е за левите, икономическия растеж е за десните политици. Това няма общо с новия свят, в който живеем. Най-добрата социална политика е хората да имат работа, като имат работа, има потребление, като има потребление, се стимулира конкуренцията, тя от своя страна прави производство и стигаме да икономическите условия за растеж. Социалната политика е дясна политика. Аз не приемам политиката да приучва хората на помощи, вместо да им създава условия да произвеждат. Няма пари накуп за разпределяне или поне тези пари стават все по-малко. Но има много нови сектори, които бележат растеж.

Ивайло Калфин (АБВ): Икономическият ръст не е ограничен нито териториално, нито по отношение на ресурсите, тъй като технологията и науката се развиват. Така, че не мисля че ограниченията в природните ресурси налагат ограничения в икономическия растеж, просто той става по-различен.

lifestyle1

С „Нагледна“ за ACTA

С НАГЛЕДНА си говорим за ACTA – спорното международно търговско споразумение, за което бях писал преди време.