Съжалявам ни

Някога правило ли ви е впечатление, че в телевизионния ефир на България основно се: а) крещи, но комедийно-подигравчийски; б) скърби, но фалшиво; в) обожава, но извратено. Нека влезем и в подробности.

Водещите в България са инструктирани да викат – май Ники Кънчев пръв вкара този просташки маниер. Надвикването, съвсем естествено се поема и от гостите в многобройните безвкусно, но скъпо декорирани студия из страната. Предаванията в телевизионния ефир вероятно имат някаква цел – едва ли създателите им ги правят само, за да защитят мизерните си заплати в една класическа медийно-цензурирана ситуация. За мен обаче, тази цел остава неясна – с викове и подвиквания основно се обръщаш към животни или към някой, който очевидно отказва да разбере, че е нарушил, някое твое право. Тънкостта тук идва от това, че зрителите доброволно отварят „прозореца“ за информация, от който обаче, им викат, като на говеда.
Цялата публикация „Съжалявам ни“

Бойкотирам рекламираните стоки

Това, от което имам нужда не се рекламира. Рекламира се онова, което бих могъл да се подхлъзна и да пожелая. Например, защо ще ми рекламират хапче за преяждане, ако не са ми промили мозъка преди това, с чудни нови храни, с които да прекаля.

Това, от което имам нужда не се рекламира.

Рекламира се онова, което бих могъл да се подхлъзна и да пожелая. Например, защо ще ми рекламират хапче за преяждане, ако не са ми промили мозъка преди това, с чудни нови храни, с които да прекаля (животно не би ги докоснало, btw). Цялата публикация „Бойкотирам рекламираните стоки“